Седмокласничката Никол Танева се класира на първо място в Националния конкурс за православна поезия и проза на тема „Рождество на Спасителя”, който се провежда в Бургас.
Ето и есето, с което Никол спечели сърцата на журито:
„Преди близо 2000 години…
Роди се Иисус, едно малко дете в ясла.
И любовта дойде с него на Земята.
Лъч светлина на Земята.
Спасител от небето за грешния свят…
И това дете е моята
ВЯРА и ЛЮБОВ
днес,
2017 година
Бог е навсякъде около мен.
Това не са празни думи, а нещо, което усещам с цялата си душа. Неговото присъствие ме успокоява. Дава ми сили. Вярвам, че Той ми помага, че бди над всички хора, независимо дали ВЯРВАТ или не ВЯРВАТ в Него.
Но аз ВЯРВАМ, че Бог Иисус е в основата на нещата – Той е това, което наричаме Природа. Неговата доброта и мъдрост направлява всяко живо същество. ВЯРВАМ, че неговото дихание е и в най – малката тревичка и в най – нищожната мравчица.
Той нарежда нещата в живота на всеки човек, Той чертае пътя му и според делата и мислите му дните му са щастливи или нещастни.
ВЯРВАМ, че всички събития в живота на отделния човек не са случайни. Това, което се нарича съдба, за мен носи името на Бог. И само Исус е силата, която ни поддържа и наблюдава с любов и разбиране.
ВЯРВАМ, че всеки рано или късно ще се изправи пред Бог и ще разказва за делата си. Или – не – по – скоро ще каже: „Ето ме, Господи, най- после съм пред теб”. И няма да е нужно да говори повече, защото ВЯРВАМ, че Той знае всичко за всеки.
Дано не се срамуваме пред Него от делата си! Но ВЯРВАМ също, че Господ е всеопрощаващ…че разбира, защо и кога грешим и въпреки това ни ОБИЧА.
Обичта е велико чувство, на което се крепи съществуването на света.
Обичта кара двама съвсем непознати – мъж и жена – да създадат дете, нов живот.
Обичта на майката към рожбите ѝ е най- святата и силна обич. Тя не се спира пред нищо – по – силна е дори от смъртта и не се бои от нея.
Бог също ни ОБИЧА безусловно – като Негови деца. И е прекрасно, ако ние се научим така да обичаме. Защото любовта ще спаси света.
Какво би било да не изпитваме омраза, гняв, завист, а всичко това да бъде заместено с любов.
Обич към хората – различни от нас – по цвят на кожата, по убеждения, по нрави и обичаи. Хора, белязани с недъзи и недостатъци. Ако се научим на тази обич няма да има вражди, разпри и войни, ще спре да се пролива невинна кръв.
Обич към природата – красива и вечна – люлка на целия живот. Тази обич ще ни накара да се замислим какво причиняват хората на околния свят. Понеже любовта липсва, ние тровим въздуха, изсичаме дърветата, замърсяваме почвата и избиваме животните. Ако чуем какво ни шепти Господ Бог, към какво ни приканва Той , ще спрем това безразсъдно отношение и животът ни ще премине в разбирателство помежду ни и в хармония с природата.
А Иисус ми шепти непрекъснато две думи: „ВЯРВАЙ И ОБИЧАЙ!”
Повтаряйте си ги и ВИЕ и живеейте с тях. Всеки ден.“
