Разказът „Чудната гозба на дядо“ на Манол Тотев от 2. клас на ОУ „Иван Хаджийски“ беше отличен в категория „Литературни творби“ на Националния конкурс за детска рисунка, литературна творба и автентична регионална рецепта на кулинарна тематика „Рецептите на баба“. Манол се пребори с над 1500 участници от села и градове в цяла България, които се включиха в конкурса тази година. Жури в категорията „Литературни творби“ бяха преподаватели от Факултет по педагогика на Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Във възрастовата група 8-10 г. бяха отличени общо 7 произведения – два разказа и пет стихотворения.
„Манол е умно, целеустремено и изключително скромно дете. Той има литературен талант, но се нуждае от насърчаване. Затова реших да го включа в конкурса.“ – споделя класният му ръководител госпожа Миглена Апостолова. За написването на разказа Манол получил насоки да сподели мил момент, който ще си спомня винаги.
„Манол Тотев беше един от учениците наградени от Джон Бризби с престижната награда „Бризби“ за изявени троянски деца. Успехът му е естествено продължение на усилията, които полагат учителите му и той самият. Работата в мултикултурна среда не е лесна, но колегите работят целенасочено и упорито и резултатите са налице.“ – коментира г-жа Ралица Бенчева, Директор на ОУ „Иван Хаджийски“. Насладете се на разказа.
„Чудната гозба на дядо“
от Манол Калинов Тотев – 2. а клас в ОУ „Иван Хаджийски“ – гр. Троян
Искам да разкажа на всички за едно мое гостуване на село при любимия ми дядо Манол, на когото съм кръстен. Беше преди около седмица. Мама ни заведе с моя малък брат да му погостуваме. Дядо е стар, деветдесет годишен, но духът му е млад.
Настанихме се удобно и започнахме сладко да си бъбрим с дядо. Той ни питаше как сме, върви ли ни училището, слушаме ли мама и още много други неща, за които би попитал възрастен човек. Така се бяхме унесли в сладкия разговор, че неусетно дойде време за обяд.
– Сега, Манолчо, ще ви сготвя една много интересна гозба, която се правеше едно време. И аз съм бил малък като теб и я помня от моята майка. Старите хора я правеха – каза дядо, а очите му блестяха.
Гледах го през цялото време и се чудех какво ли ще е това ястие, което толкова го развълнува. Дядо отиде в мазето. Донесе буркан с туршия и един – с доматено пюре. Беше ги направил сам през есента от зеленчуците, които отглежда в градината си. От мазето донесе и няколко главички лук. Бялото брашанце, което стоеше във високия шкаф, свали и отвори големия буркан. Приближих се до печката. Качих се на един стол, за да гледам отблизо как дядо приготвя вълшебната гозба от своето детство.
Той сложи тигана на котлона и наля олио. Беше толкова старателен. По ръцете му личаха следи от работата в гадината през пролетта, лятото и есента. Единственото време, в което си почиваше от нея беше сега – през зимата. Обели лука, наряза зелен домат от туршията, чушчица и ги сложи в тигана да се пържат. И знаете ли какво? За първи път в живота си усетих такъв прекрасен аромат! Никога не бях виждал такова ястие!
Гледах как дядо го приготвя с насълзени очи. Насълзени от спомена за неговото детство, но и от любов, защото го прави за нас. Зеленчуците се изпържиха добре и той добави доматките. Добави сушени подправки, също домашни. И накрая размито в купичка с вода брашанце. Стана чудна на вид и аромат гозба. Останах смаян! Дядо свали тигана от печката и го сложи на масата. Извика ни да седнем да обядваме. Даде ни вилички и седнахме всички. Сърцето ми припкаше от вълнение, докато топях големите залъци направо в тигана, за да опитам вкусната гозба.
– Манолчо, тази манджа се казва „Каша от зимнина“. Едно време е нямало буркани. Хората са слагали зеленчуци за туршия в качета. Зимата са си вадели по малко и са приготвяли това ядене – разказваше ми дядо Манол.
– Видях я! Опитах я! Запомних я! – извиках развълнуван аз. Толкова беше вкусно! И най-важното приготвено с много грижа и обич.
Хапнахме всички заедно. После аз и брат ми излязохме навън да си играем. В един момент забелязах, че дядо ни гледа от прозореца с насълзени очи. Знаете ли какво усетих? Усетих, че дядо Манол е доволен, защото е предал малка част спомените, традициите, духа и най-вече вкуса на своето детство на мен – своя внук, малкия Манол. Така той си спомни детството си, а аз приех рецептата за чудната гозба. Запомних я и ще я предам на моите внуци след време.
